Защо децата да учат програмиране, когато изкуственият интелект вече пише код?
Какво остава ценно в ученето на програмиране в епохата на генеративния ИИ — и как да използваме новите инструменти, без да подменяме мисленето с готов отговор.
Когато преди 9 години започнах да преподавам програмиране на ученици останах силно впечатлен от начина, по който решаването на програмни задачи развива логическото, математичското компютърното и научното мислене на децата.
Родители ми се обаждаха да кажат, че децата са започнали да мислят много по-осъзнато, изгради ли са навици за търсене на информация, отсяването й, експериментиране и любознателност не само към програмирането. Още по-впечатлен останах, когато разработих първите цялостни курсове и осъзнах, че теорията, типовете задачи, практическите проекти и способите за решаване на задачи – на практика нямат нищо общо с училищното обучение.
В рамките на курсовете – учениците са поставени в качествено различна среда, която спомага за тяхното ментално развитие. Te имат време да опитват, спокойно да грешат, да получават обратна връзка и да надграждат знанията си. Впоследствие продължихме да развиваме този подход в Webschoolsun.
От първите задачи до ученическите успехи
Първите големи отличия на наши възпитаници дойдоха преди около 6 години, когато двама ученици спечелиха първи места на национален конкурс. През следващите години последваха нови силни представяния на различни състезания, олимпиади и научни форуми.
Тези резултати са повод за радост, но не са единствената причина да преподаваме програмиране. Понякога най-важният успех е по-тих: ученик, който доскоро е чакал готовото решение, вече може да обясни задачата, да открие грешката си и сам да довърши програмата. Не всяко дете трябва да стане състезател или програмист, за да има смисъл от това обучение.
„Защо са му уроци, след като ИИ може да напише програмата?“
Миналата година получих имейл с въпрос, който вероятно си задават и много родители: Защо децата да учат програмиране, когато изкуственият интелект може да решава програмни задачи?
Въпросът е основателен. ИИ може бързо да предложи код и обяснение. Но ако ученикът получи готова програма, без да е разбрал задачата, как ще прецени дали резултатът е верен? Как ще открие пропуснато условие? Как ще промени решението, когато задачата стане малко по-различна?
Колко от наученото остава при изненадващ тест
Рандомизирано изследване със студенти върху съдържание за изкуствен интелект.
Има научни основания да внимаваме с подмяната на ученето с готов отговор. В рандомизирано изследване студенти, използвали ChatGPT като помощ при учене, получават средно 57,5% верни отговори на изненадващ тест след 45 дни. Студенти, учили с традиционни методи, получават 68,5%. Изследването е проведено със студенти върху съдържание за изкуствен интелект. То не доказва, че всяка употреба на ИИ вреди на паметта на децата, но показва защо достъпът до правилен отговор не бива да се бърка с трайно научено знание. doi.org
ИИ може да има полезно място в обучението: да даде подсказка, да обясни непознато понятие или да помогне при проверката на решение. Важното е ученикът да запази активната си роля — да опита, да провери, да обясни и постепенно да може да решава задачи и без инструмента.
Какво упражнява детето, когато програмира?
Представете си задача за създаване на малка игра. Героят трябва да се движи, да събира предмети и да спре, когато времето изтече. За да я изпълни, ученикът уточнява правилата, разделя проекта на по-малки части, подрежда действията и проверява какво става в различни ситуации. Ако нещо се обърка, сравнява очакваното с действителното поведение на програмата.
Тези дейности са близки до това, което изследователите наричат изчислително мислене. Метаанализ на 86 емпирични изследвания установява средно положително въздействие на обучението по програмиране върху измерените умения за изчислително мислене при ученици. Това е една от най-добре подкрепените ползи. Резултатите зависят и от организацията на занятията и начина на оценяване. onlinelibrary.wiley.com
Грешката също става част от ученето. Ако програмата не работи, детето може да предположи причината, да промени нещо конкретно и да провери отново. Ролята на учителя е да даде подходяща подкрепа, без веднага да отнеме задачата от ученика.
Прочетете същоРазвийте логическото мислене на детето си – чрез уроци по програмиране ›А математиката, логиката и другите предмети?
В практиката си съм виждал ученици да използват математически понятия, логически условия и проверка на предположения, докато програмират. Би било некоректно обаче да обещаваме, че всеки курс автоматично повишава оценките по математика или общата интелигентност.
Научните резултати са по-нюансирани. Метаанализ от 2024 г. установява положителни ефекти за решаване на проблеми и по-малки ефекти за някои други познавателни умения. В рандомизирано изследване със 174 ученици от 4. клас обучението подобрява изчислителното мислене, но не води до специфично подобрение в пространствената ориентация или флуидната интелигентност. Програмирането има собствена образователна стойност; ползите извън него зависят от конкретните задачи и начина на преподаване. www.research.unipd.it
Прочетете същоЗащо е необходима математиката? ›Обучението трябва да расте заедно с детето
В началните класове децата могат да учат чрез кратки задачи с движение, истории, анимации и визуални блокове. Важното е да разбират последователността, повторението и простите условия и да могат да обяснят какво очакват да се случи. В този етап създаваме компютърни игри и приложения за телефони. Задачите постепенно включват променливи, повече условия, цикли, координати и работа по по-голям проект.
В прогимназиалните класове започваме да създаваме първите си по-големи проекти – уеб страници, интерактивни проекти задачите започват да включват различни структури от данни. В гимназиалния етап учениците могат да създават проекти, в които автоматизират различни процеси, създават собствен изкуствен интелект и го обучават, използват по-сложни структури от данни, анализ и обработка на данни, различни видове библиотеки.
Курсът трябва да следва етапа на развитие
Всички курсове
1–4 клас
С учител · ScratchВъведение в програмирането
Въвеждащ курс за ученици в начална училищна възраст.
Повече за курса
Уеб технологии
HTML · CSS · JavaScriptСъздаване на уеб страници
Преход към писане на код и собствени уеб проекти.
Повече за курса
Python
Програмиране и игриСъздаване на игри в Python
Програмиране чрез практически задачи и собствени игри.
Повече за курсаТрудността трябва да се съобразява с подготовката на ученика. В съвместната ни публикация с Пенчо Михнев и Теменужка Зафирова-Малчева, публикувана от Springer през 2026 г., представяме подход за проектиране на онлайн обучение по блоково програмиране за ученици в начална училищна възраст. Систематизираме 33 техники, които могат да се използват при разработване на учебната програма, материалите, задачите, тестовете и общуването с учениците. Публикацията е за дизайна на обучението; тя не представя експериментално доказателство за ефекта на конкретен курс. doi.org
Как родителят да разбере дали детето учи?
Попитайте го не само „Какво направи?“, а и „Как реши откъде да започнеш?“, „Кое не се получи?“ и „Как го поправи?“. Готовата игра или уеб страница е хубав резултат. Още по-важно е ученикът да може да обясни как работи и да използва наученото в следваща задача.
Не е необходимо сега да решавате дали детето Ви ще избере професия в технологиите. Можете да му дадете възможност да опита и да видите дали му е интересно да създава, да задава въпроси и да търси решения.
Започнете с безплатен онлайн демо урок в Webschoolsun. Детето ще участва в занятие, а Вие ще можете да прецените дали форматът му подхожда. След това можете да разгледате курсовете за ученици от 1. до 12. клас и да изберете според възрастта, интересите и предишния му опит. docs.google.com
д-р Георги Христов
Основател на Webschoolsun и Академия Слънчице. Докторант по информатика и компютърни науки в Софийския университет, с първа професионално-квалификационна степен и дългогодишен опит в преподаването на програмиране на ученици от 1 до 12 клас.
Научни източници
- Barcaui, A. (2025). “ChatGPT as a cognitive crutch: Evidence from a randomized controlled trial on knowledge retention.” Social Sciences & Humanities Open, 12, 102287. https://doi.org/10.1016/j.ssaho.2025.102287 doi.org
- Sun, L., Hu, L., & Zhou, D. (2021). “Which way of design programming activities is more effective to promote K-12 students’ computational thinking skills? A meta-analysis.” Journal of Computer Assisted Learning, 37, 1048–1062. https://doi.org/10.1111/jcal.12545 onlinelibrary.wiley.com
- Montuori, C., Gambarota, F., Altoè, G., & Arfé, B. (2024). “The cognitive effects of computational thinking: A systematic review and meta-analytic study.” Computers & Education. https://doi.org/10.1016/j.compedu.2023.104961 www.research.unipd.it
- Özcan, M. Ş., Çetinkaya, E., Göksun, T., & Kisbu-Sakarya, Y. (2021). “Does learning to code influence cognitive skills of elementary school children? Findings from a randomized experiment.” British Journal of Educational Psychology, 91, 1434–1455. https://doi.org/10.1111/bjep.12429 bpspsychub.onlinelibrary.wiley.com
- Hristov, G., Mihnev, P., & Zafirova-Malcheva, T. (2026). “Applying Cognitive Load Theory to Teaching Programming in Elementary Education.” В Proceedings of 19th Iberian Conference on Information Systems and Technologies (CISTI 2024), Lecture Notes in Networks and Systems, т. 1752, с. 135–145. Springer. https://doi.org/10.1007/978-3-032-12885-0_13 doi.org
