Д-р Георги Христов

Предлагам Ви едно четиво, чиято цел е да Ви накара да се замислите  за ценността на времето и инвестирането в знания и умения.

Времето, като най-ценния ресурс.

Според редица философи и икономисти, един от най-ценните ресурси на Земята е времето. То не може да бъде забързано или забавяно, както и да бъде връщано назад. Всъщност, когато говорим за време някак си инстинктивно в главата ни се появяват три взаимосвързани периода – минало, настояще и бъдеще.

Настоящето до голяма степен се определя от миналото, но то може да въздейства на бъдещето развитие. Затова не си губете времето, а инвестирайте в личностното си изграждане.

Георги Христов – Пътеводител на обучителя

За личността на Детето.

От перспективата на културно-духовното и интелектуалното развитие на личността на ученика, то трябва ясно да си даваме сметка, че днешните деца са поставени в един все по-глобален и взаимосвързан свят.

Тенденциите на взаимосвързаност между отделните части на света ще се засилва все повече, а технологиите ще катализират този процес.

Много пъти съм повтарял на своите ученици, че днес е необходимо да бъдат подготвени по възможно най-добрия начин, защото утре трябва да бъдат достойни партньори или конкуренти на връстниците си от цял свят. Ако те днес не се натоварят, спестят усилията си да решат дадена задача или упражнение, то конкурентоспособността им намалява.

Разбира се, за да бъде извлечен максимумът в обучителния процес, то трябва да бъде създадена напълно подкрепяща среда. Но най-важното е  създаването, запазването и засилването на любопитството на учениците да учат.

Народът е казал, че насила хубост не става.

Ако един преподавател форсира обучителния процес, то съществува опасността да отблъсне учениците и да унищожи интереса им към дадената сфера от науката.

От друга страна, на ниво личност – именно периодът на ранната детска възраст е ключов в изграждането на мозъчните връзки.  Тогава децата обичат да изучават и опознават света около себе си.

При голяма част от децата това любопитство се пренася и във формалния обучителен процес в училище. Почти не познавам дете, което да не харесва да ходи на училище в 1 клас.

Профилиране на интересите: Програмиране и Роботика за ученици.

Впоследствие част от тези деца профилират интересите си, като насочват любопитството си към неща, които ги интересуват.

Радвам се, че в Академията по Програмиране и Роботика за ученици Слънчице успяхме да:

• Разпалим любопитството към програмирането, електротехниката и роботиката на много деца.
• Благодарение на авторската ни методика и правилно подбраните обучителни теми в програмата ни, част от тези деца създадоха своите първи мобилни приложения за телефони и таблети /деца 2-5 клас/.

В Интензивният курс по Програмиране и роботика – само за 2 седмици успяхме с една наситена програма да стартираме от нулата с учениците си и да достигнем до програмирането на микроконтролери.

Знания и умения за утрешния ден.

Подкрепям напълно политиката на МОН в българските училища да се изучава предмета Компютърно моделиране, а под формата на кръжоци да се изучава STEM.

В голяма част от държавите в Западна Европа и Америка – подобни учебни програми отдавна са факт.

Безсъмнено изграждането на знания и умения не само свободно да боравим с новите технологии, а и да създаваме програмни продукти за лична или масова употреба – са важни инструменти. Te могат да ни осигурят възможности за по-доброто позициониране на пазара на труда в утрешния ден.

България има силни традиции в областта на програмирането, електротехниката и роботиката и само от нас зависи тези традиции и конкурентни предимства да бъдат запазени.

С Уважение,

Д-р Георги Христов